Уеб дизайн, оптимизация на сайтове, Интернет

Чрез интензивна обработка на публиката посредством технологии като пропаганда и “черен ПР” (Public Relations) е възможно да се модифицират стереотипи, да се прибавя, обогатява или обратно-да се отнема от техните характеристики.
Немислима е ефективната публична комуникация, ако не се познават характеристиките на стереотипите и не се отчитат при подготовката на комуникативните програми.
Стереотипът възниква на основата на опосредстваното възприемане на обекта. Ние ги получаваме наготово, чрез групата, към която принадлежим и в процеса на социализацията ни. На нас ни говорят за много предмети и обекти преди сами да ги видим и усетим, да ги опознаем в опита си.

Вече затвърдени, стереотипите оказват влияние върху формирането на новия емпиричен опит у личността. Липман подчертава, че стереотипът изпълва “новото възприятие със стари образи и се наслоява върху онзи свят, който възкресяваме в паметта си”. Това влияние се изразява и в едно неизбежно схематизиране, опростяване на реалността. Стереотипът например дели света на две полярни категории: познат и непознат свят, като познатото – става синоним на доброто, а непознатото – синоним на лошото, враждебното.

Стереотипът е оценъчен феномен, той не е неутрален, а е зареден с емоции и е социално детерминиран. Той оценява обекта на познанието от позицията на групата. И колкото по устойчива е една оценка, толкова като правило, по силна емоция изисква всеки опит тази оценка да бъде поставена под съмнение. Следва да се обобщи, че стереотипът изразява чувствата на индивида, неговата система от ценности, стереотипът винаги се съотнася с груповите чувства и ценности.
Човешкото поведение е обусловено от “система от еталони”, които човек е възприел под влияние на околната среда и на своя личен опит. Ако се познава точно системата от еталони (стереотипи), то ще сме в състояние да прогнозираме с определена степен на вероятност поведението на хората в дадена ситуация. Това означава, че е възможно целенасочено да се създават изкуствени системи от стереотипи, които да предизвикат желано поведение у публиката.
В историята на XX век има достатъчно примери за създадени чрез масовата култура изкуствени стереотипи, които нямат нищо общо с реалността.

Сериозен проблем възниква, когато една организация решава да осъществи някаква промяна, но не се съобрази, не отчете вече създадени и действащи стереотипи в масовото съзнание. Съобразяването със стереотипите е от изключително значение за публичната комуникация – като се създават изкуствени системи от еталони, може да стимулира желано поведение.
За ролята на стереотипите в общуването са интересни разсъжденията на проф. Яаако Лехтонен – ръководител на специалността Организационна комуникация в департамента по журналистика на Университета в Юваскюла, публикувани на страниците на в.”Пари”.

Според него в скандинавските страни, както и по другите части от света, съседните страни се възприемат на основата на отрицателни стереотипи. По този начин целите на комшиите се интерпретират грешно, така че контактите могат да бъдат прекъснати и враждебността да нарасне. Чрез националните образи, отбелязва порф. Лехтонен, ние класифицираме представителите на съответната култура, приписвайки им определени характеристики и по този начин ги оценяваме.
Една от най-важните характеристики на стереотипа е само възприемането. Норвежците се възприемат като стремящи се към хармония и по-малко авторитарни от другите. Финландците описват норвежците като амбициозни и много приятни. За датчаните норвежците са амбициозни и националисти, но и наивни и инати. Шведите се възприемат като добре организирани, дисциплинирани, ефикасни, аналитични, досадни и без особено уважение към другите култури. Датчаните смятат обаче, че шведите са с двоен морал. Финландците също не обичат особено шведите. Според тях шведите са прекалено добри, за да бъдат харесвани. От тези сравнения се вижда, че финландците са скептични към шведите – те са поставени на пето място по харесване след норвежците, британците, датчаните и естонците. В тази скала обаче шведите са пред американците, японците, гърците, германците и н.

Едни от най-разпространените доказателства за отношението към съседните нации остават вицовете.
Стереотипите са фундаментът на който се изграждат и имиджите (образите). Или с други думи, рационалната стойност на всеки индивид или организация е недостатъчна за да се доведе публиката до желаната оценка и поведение. Нужно е нещо повече от това и то се нарича – “имидж”. Буквалният превод от английски на тази дума е “образ”. В публичната комуникация, тя получава по-богато звучене: става въпрос за комплекс от представи, характеристики, отношения, нагласи – видими и невидими, осъзнавани и несъзнавани, които организацията и публиката изграждат в себе си в процеса на целенасоченото или стихийно общуване помежду си едни за друг.
Имиджът не е само образ, сътворен от пиармена, той включва и онова, което сътворява въображението на публиката. Конструирането и развитието на имиджа е един продължителен и трудно поддържащ се процес, защото консуматорите му (публиката) непрекъснато се променят.

Възприемането на имиджа става в конкретна социална среда, която също оказва действие върху него. Едни са представите за армията, например, в мирно време и съвсем други тогава, по време на война. Онези, които дотогава може да са се съмнявали в необходимостта да се отделят средства за поддържане на безопасна армия, при втората ситуация едва ли ще е нужно да бъдат дълго убеждавани.
Имиджът е една “втора реалност” създадена изкуствено от пиармена, чиято цел е да даде обобщена представа за дадена организация или личност.
За да бъде ефективен образа на дадена организация или личност, той трябва да включва три основни компонента – реални характеристики, актуални социални ценности и очаквания на публиката.

Образът на организацията, е едно сложно социалнопсихологическо образование, което има свои вътрешни закони на “самовъзпроизводство”, способност да интегрира постоянно нови факти към вече изградената структура. Важно място в неговото изграждане заемат емоциите. Независимо от това, че образа трябва да бъде изграден върху реални компоненти, инстинктите, и подсъзнателните емоции играят също така важна роля в неговото конструиране.
Изграденият с повече емоции образ има много по-голям ефект върху публиката, отколкото онзи, който се основава само на реални стойности. Емоционалният образ изпълнява и и нтегративна функция, обединява и насочва чувствата на големи групи хора, формира отношението и поведението им към организацията, предразполага ги към възприемането на определени послания и отхвърлянето на други. Той помага на конкретната личност да придава едни или други свойства и характеристики на едни обект, когато няма непосредствен контакт с него или не достига информация. Или образът компенсира затрудненията, които съпровождат определянето на личностната позиция към организацията.

Образът (имиджът), видян като субективно отражение на реалността, като сложно организирана система от представи, е от изключително значение. Според К. Боулдинг, хората действат не в съответствие с обективните факти на една ситуация, а с имиджа на тази ситуация. Ако имиджът (който може да бъде представен, като сложна система, имаща свои закони на развитие и устойчивост) неправилно отразява реалността, то той постепенно се превръща в съгласие с действителността, под влияние на множество фактори. Важното е, че не реалността, а имиджът непосредствено определя човешкото поведение. С какво си приличат и по какво се различават имиджът и стереотипът?
Стереотипът има за задача да обобщава близки явления или обекти, да ги съединява в една категория, да съкращава до краен предел техните отличителни характеристики.
Имиджът се създава за да подчертае индивидуалността и уникалността на обекта. Процеса на създаване на образа се постига най-вече с помощта на асоциациите.

Човешкото мислене е асоциативно – ние свързваме онова, което чуваме и виждаме с нещата, които по –рано, преди сме чували и виждали. Обикновенно този процес протича незабелязано – на безсъзнателното ниво в нашата психика.
Асоциацията може да се определи като връзката между отделните събития, факти или явления, отразени в съзнанието и закрепени в паметта на човека. Съществуват различни асоциации – една възможна типология е разграничаването на асоциация по близост (в основата и са пространствени и временни отношения между предмети и явления, т.е. онова което се е запомнила като близко), асоциация по сходство (новият предмет или прилича, или на нас ни се струва, че прилича на по-рано известен ни предмет), асоциация по контраст (асоциирането се извършва на основата на противоположността на фактите и становищата).

Физиологическа основа на възникването на асоциациите е откритият от забележителният руски физиолог Павлов механизъм на образуване на временна нервна връзка между различни участъци от кората на главния мозък, съединяването на възбудените участъци.
Асоциациите са основата на всички сложни образувания на човешката психика. Те играят изключителна роля в публичната комуникация: възможно е предварително да планираме асоциативни връзки, които са ни необходими; това не изключва възможността обаче да предизвикаме нежелани асоциации, които да снижат рязко ефективността от нашата дейност.
Какъв трябва да бъде имиджът на една организация, за да постигне желания ефект и положителна реакция от страна на аудиторията?

На първо място той трябва да бъде динамичен, т.е да се променя спрямо желанията и очакванията на аудиторията. Всяка организация се стреми да се развива в желаната от нея посока. По този начин изграждането на имижа и става много по-лесно и правдоподобно. Има случаи в които независимо от положените усилия, мениджърите не успяват да достигнат желаното от тях ниво на развитие. В тези случаи са необходими много повече усилия от страна на пиармените отколкото, ако фирмата е във възход. Тогава те трябва да положат нужните усилия да закрепят положителния образ на фирмата в лицето на публиката.
Всеки сътворен имидж е подложен на натиск от страна на публиката. Навлизането на нови поколения променя и светоусещането на публиката и нейните възприятия.

За разлика от стереотипите които се възприемат наготово, тоест не се нуждаят от дообмисляне от страна на публиката при имиджите това не е така. При имижите, публиката се явява техен съавтор.
Стереотипът сам програмира очакванията, докато имиджът е отражение на очакванията на публиката.
Изкуството на пиармена намира ярък израз в конструирането на имиджи. С помощта на публичната комуникация той е в състояние да демонстрира ценности на организацията, които без неговите усилия могат да останат скрити или неразбрани от целевите публики и на тази основа те да се дистанцират от организационната политика. Тези ценности могат да бъдат от различен порядък – те се обуславят и от характеристиките на организацията и от характеристиките на целевите публики. Те могат да бъдат социални, политически, психологически, естетически, етични, религиозни и др.
Разбира се, тези ценности следва да са съобразени с очакванията на публиката. Възможно е обаче чрез професионално сътворен имидж да се формират и нови надежди у публиката, да се закодират и ценности, и еталони-модели за поведение.
Между имиджа и действителността обикновено се създава обратна-пропорционалност. Но това не означава, че имиджът не трябва да съдържа компоненти от действителния образ на фирмата. Напротив. Независимо от обратното си влияние с действителността, имиджът се превръща във важен фактор за едно непрекъснато усъвършенстване и на вътрешната публика на организацията и на самия пиармен.

Не е лесно да се създаде желания имидж, но още по-трудно е след това той да се поддържа. Той винаги е застрашен от конкуренция, от променени ситуации, кризи и др.
Независимо дали организацията има структури, които да работят по технологията публична комуникация или не, представа за нея сред приоритетните за тази организация публики, съществува.
В най-общ план имиджът се формира по два начина:
целенасочено и организирано – този вид имидж се формира с цел да стане благоприятен за организацията.
непринудено и стихийно – този вид имидж се формира без да са ясни крайните резултати.
За да бъде ефективен един имидж, той трябва да се изгради от професионалисти, които не само, че ще спестят време и труд на организацията, но ще умножат печалбите и въз основа на неподозирани резерви, заложени в добрата репутация.

Няма подобни статии