да се работи в мм
всички обекти да са добре групирани по слоеве според вида им
слоевете да са подходящо именовани
да се чертае с polyline, а не с line
да не се задава специален тип на линия (ще се зададе по-късно в Corel Draw)
да не се правят запълвания на обектите (също по-късно в Corel Draw)
всички надписи е добре да се направят в Corel Draw
преди файла да се импортне в Corel Draw е добре да се изтрият излишните слоеве (ако има такива), а не да се скрият.
Описание за работа с Corel Draw
Corel Draw е широко разпространена графична програма, която намира приложение в картографията. Изучаването и не е трудно, тъй като тя напомня на други графични програми. Удобна е за оформяне на графични изображения и подготовката им за печат. Последната версия на програмата дава възможност за изключително коректна обмяна на данни с AutoCAD.
Работно поле
File – New
Определяме работното поле да бъде А3 или А4 (по-късно ще бъде променено според размера на графиката).
Object Manager
Освен полето с графиката, в Corel Draw имаме поглед върху отделните обекти и в полето на Object Manager. Object Manager се изкарва от Tools - Object Manager.
Import
Corel Draw версия 12 дава възможност за Import на .dwg файлове, запазвайки (в повечето случаи) характеристиките на обектите.
File – Import – селектирате *.dwg файла
Задавате 1 unit да отговаря на 1mm
Дефиниране на слоеве
Лесното моделиране на едно векторно изображение е свързано с възможността за групиране на обектите в отделни слоеве. Това позволява групите обекти да се манипулират независимо едни от други. В полето на Object Manager можем да видим типа на обектите, някои техни характеристики като цвят и дебелина на линия, подредбата им както по слоеве, така и един спрямо друг. Те могат да бъдат приведени в режим на редактиране или да се забранят за манипулация. Могат да бъдат визуализирани в работното поле или да бъдат скрити. Чрез Object Manager се указва кой да бъде текущия слой, кои да бъдат видимите слоеве и кои да бъдат редактируемите. В него се създават и трият слоеве.
Основни инструменти
Corel Draw предоставя много добри възможности за изчертаване на криви линии. Освен режима на Freehand, където линията се чертае изцяло на ръка, програмата предлага и режим Bezier. Той позволява изчертаване на криви линии, използвайки криви на Безие, което води до чистота на линията при преминаване в различни мащаби. При тях кривината може да се определя в процеса на изчертаване, както и след това – посредством тангентите.
Всяко цветно изображение, което ще бъде отпечатвано, трябва да бъде разделено на съответните си цветове по такъв начин, че за всеки цвят да може да бъде направен отпечатък. Графичното изображение трябва да бъде разделено по модела CMYK. Ето защо всички обекти, изчертани в Auto CAD и съответно запазили RGB модела, трябва да бъдат дефинирани в CMYK.
Основни манипулации с обектите
избиране (селектиране)
Селектирането може да се осъществи както върху самата графика, така и в полето на Object Manager
преместване
Промяната в положението на един обект може да се извърши само върху графиката, чрез влачене с мишката. Преместването на обекта от един слой в друг се извършва чрез Object Manager, отново чрез влачене с мишката
изтриване
копиране
Изтриването и копирането също могат да се извършат и в двете полета – работното и това на Object Manager
обединяване в група Arrange – Group (обратната операция е Arrange – Ungroup)
При обединяването на обекти в група, всеки обект запазва своите атрибутни характеристики.
комбиниране Arrange – Combine (обратната операция е Arrange – Break Apart)
При комбинирането на обекти, всички обекти приемат характеристиките на последния избран обект.
разполагане на текст по крива
Селектират се едновременно текста и кривата, по която ще бъде разположен, след което се задава от Text – Fit Text To Path. Кривата, по която е разположен текста, може да се редактира чрез възловите и точки и тангентите.
извършване на операции като обединяване, пресичане, рязане на обекти и др.
Arrange – Shaping - подравняване на обекти. Обектите могат да се подравняват един спрямо друг по най-лява, дясна, горна, долна или сентрална точка. Подравняването се извършва по последния селектиран обект.
Arrange – Align And Distribute
Редактиране на формата на обектите и техните контури
Системата дава възможност за въртене, изкривяване, огледален образ на обектите и др. Обектите могат да се подравняват по други обекти или по помощни линии. Редактирането на възли включва преместване, добавяне, отстраняване, съединяване, разкъсване и подравняване. Редактирането на контурите се изразява в промяна на типа, цвета и дебелината на контурите.
Запълването на обектите може да стане не само чрез един цвят, но и чрез използване на много цветове, например използване на преливки или запълване с многоцветни орнаменти. Възможностите в тази насока са огромни.
Snap
Възможностите за Snap на обектите могат да се определят от Tools – Options – Snap To Objects
Цветоотделяне. Издателски оригинали.
Процесът на цветоотделяне разделя цветовете на съответните им компоненти или канали. При разделянето на даден цвят, създаден по модела CMYK се получават четири канала – C (син), M (пурпурен), Y (жълт), K (черен) – четирите компоненти за всеки съответен цвят. Обикновено се работи с четирите основни цвята в CMYK цветова гама и се създават четири издателски оригинала, а от там четири печатни форми.
Формати и стандарти
Графичното оформяне на картата или атласа е едно от най-важните неща, извършвани непосредствено преди тяхното издаване. Чрез него отделните елементи се привеждат в определен художествен ред, при който прегледността и четливостта заемат централно място.
Хартиени формати според ЕС (ISO)
Схемата на печатния лист е дадена на фигурата по горе – 1/2 1/4, 1/8, 1/16, 1/32, 1/64, 1/128 са основни формати, а 1/6, 1/24 и т.н.се наричат производни.
Под формат на хартията се разбира площта на хартиения лист, която фабриките произвеждат за нуждите на полиграфията. БДС 324-54 е български стандарт, приведен към Европейските.
При определяне формата на изданието винаги се посочват размерите на хартиения лист и частта от листа, с която ще се образува страницата на изданието.
Част от хартиения лист се нарича онази част от листа, от която е образувана страницата на дадено издание, взета по отношение на формата на целия хартиен лист.
Видове печатни формати:
70х100/16 – 70 см ширина и 100 см дължина, 16 – това е 1/16 част от площта на хартиения лист.
Частите на хартиения лист се получават при последователно сгъване на листа по неговите две страни – при всяко сгъване предшестващата дълга страна става къса, а късата дълга. *Производни формати са така наречените албумни – основни 1/8-1/64. Изданията като атласи се обрязват отгоре, отдолу и външно от 3-5 мм.
фабриките произвеждат и хартиени листа според типа машини, които притежават и нестандартни – по-малки или по-големи от приетите Европейски стандарти по желание на клиентите си – най-големи възможности в производство на подобен тип хартия имат Холандия, Белгия, Финландия.
В издателската практика трябва да се прави разлика между печатна кола, издателска кола, както и хартиен лист и печатна кола.
Издателската кола се приравнява на страница с формат А4, върху която има нанесени 1800-2100 знака (30 реда х 60 знака или 70 знака на ред) – големината на буквата не е от значение. *БДС и Европейски стандарт изравнени – при компютрите броенето на знаците също е унифицирано на тази основа – брой знаци на ред.
Хартиен лист и печатна кола – хартиеният лист има две страни, на които могат да се отпечатат две коли. Печатната кола заема само половината лист, а това означава, че ако едно издание се състои от 20 печатни коли, ще бъдат изразходвани 10 листа хартия. Печатната кола не зависи от големината на хартията, а от това колко страници побираме на лицето и на гърба на даден печатен лист хартия. При формат 1/16 – една кола е от 16 страници, 1/24 – е от 24 страници, а на един лист от 70 х 100 побираме 4 печатни коли по 12 страници /лице+гръб/ - тип джобни издания.
Печатната кола се определя от формата на изданието – размерът на готови страници и каква част от листа е 1/8 от 60х90 – една кола съдържа осем страници, с размер 22х31см. Печатната кола има 8 страници – един печатен лист съдържа 2 печатни коли – 8 страници лице +8 страници гръб =16 страници=2 п.к.; Издателските коли при осем страници ще са приблизително равни на 9,43 страници при средна големина на буквите между 12-14 пункта.
Размери на хартиените формати според типа издание:
Формат 84х108 (не се произвежда поради стандартизация в печатните машини от 1998 година) и се приравнява на 54 х 84 хартиен лист.
Стандартите на изданията от 10 се намалява на 8 основни препоръчителни групи – октомври 2002 година – Европейски стандарти на изданията.
Научни издания (еднотомни и многотомни) 60х90/16 и 60х84/16 и 54х84/8 и 1/6 при специални издания с картографски елементи
Учебни издания
Буквари – 62×92/16, 54х84/16, 54х84/8, 60х90/8
Средни училища и висши – 54х84/16, 60х90/16, 60х90/8, 70х100/16, 70х100/24, 70х100/64
Справочници и инструкции, 70х100/32
Справочни –научни (Речници, наръчници…) – 70х100/16, 54х84/16 , 70х100/32
Художествена литература (масова) – предимно 1/16 и 1/32, както и 1/24
Издания за деца – 1/8,1/16 – книжки от художествен тип – с текст и илюстрации; 1/32, 1/8, 1/6 – книжки за оцветяване, както и списания за деца.
Официални документи
Закони, укази и кодекси – 54х84/16, 70х100/32, 60х90/16 при таблици и картографски данни, и диаграми 60х90/8
Административни – 60х90/16, 54х84/16, 60х90/8; албумни формати – 90х60/16, 60х90/6
Търговски – (горните)+ разрешават се и джобните 70х100/24, 70х100/64, 60х90/32
Атласи и карти – 54х84/8, 60х90/8, 70х100/8, 70х100/24, 54х84/16 – както и техните албумни варианти – джобни формати за пътуване- технически указатели, исторически справочници.
Списания, вестници – 1/6, 1/8 и 1/4 - разрешават се и нестандартни варианти на хартии, съобразени с произвежданите или наличните печатни машини на издателствата; към тази категория се преизчисляват и бюлетините и предизборните материали, кройки и алманасите.
Художествени издания – албуми, фото-илюстрации, луксозни справочници – 1/8 и 1/6, 1/16, като в редки случаи се препоръчва използването на нестандартни хартии, най-вече за луксозни издания.
Шрифтове
Шрифт – графическите знаци на буквите от дадена азбука, цифрите, препинателните знаци, условните означения и други. Шрифтовете трябва да притежават определени художествени качества, но да бъдат и удобни за четене, което е основно и определящо качество при избора на шрифт за дадено издание. Шрифтът е важен, защото чрез него се действа на подсъзнанието на читателя. Той привлича вниманието, подсказва стила и тона на даден документ, разнообразява начините, по които читателите осмислят думите и определят усещането, което предизвиква страницата. Шрифтът е комуникация – комуникацията означава предоставяне на информация за нашите мисли или емоции на други. Колкото по-добре комуникираме, толкова по-добре ще се разбираме.
Четливост на шрифта – качество на възприятието на набрания текст – четливостта характеризира контура на графичните знаци. Шрифтът не трябва да засенчва текста. Няма лоши и добри шрифтове, има уместни и неуместни шрифтове. Помислете за читателите си и за емоцията, която искате да предизвикате. Тогава изберете подходящия шрифт.
Доказано е, че по-малките деца възприемат по-добре кръглите букви, отколкото тесните и високите, а също и шрифтове с по-едър кегел – въвежда се за тях 16-20 пункта текст и се препоръчва използването на шрифтове от типа на Универс, Балт и Блок. При атласите за ученици се препоръчват 12-16 пункта, а най-дребно изписаните текстове да не са с по-малки от 9 пункта.
Атласи и карти – точно спазване на мащабите при възпроизвеждането им, не се разрешава непропорционалното им възпроизвеждане.
Установените цветове за реки, планини, равнини, пустини (картографски знаци и начини на изобразяване, които са подчинени на европейските стандарти) да се възпроизвеждат точно – допуска се отклонение от цветовете в растеровата точка до – 7% от установения при печат.
Шрифтове - използвани за обозначение /надписване/ да са съобразени с мащабирането т.е., ако изработената карта подлежи на умаление – използваният шрифт да не падне под 6 пункта, както и разстоянието между думите. Шрифтът може да е декоративен, но да не предизвиква цялото внимание към себе си и да затруднява четенето на обозначенията. Препоръчително е използването на шрифтовете Helvetica, Palatino, Melior – избягвайте художествените шрифтове, защото ще имате проблеми при възпроизвеждането им и мащабирането им.
Височините и дълбочините – да се нанасят и описват в метри и километри - изнесени в долен десен ъгъл на картата със съответните мерни единици.
Цветово оформяне на хипсометрично и изобатно изобразяване. Ако най-високото място е плътно /приема се за 100%/, следващата по-ниска височина, която е нанесена на картата от тази височината, трябва да е с цвят –15% /плътност 85%/. Останалите международните и европейски стандарти в картографията и геодезията е в процес на договаряне и уточняване.
През 1991-1992 година се въведе задължително за всички печатни издания така наречената идентификация на всяка издадена книга. Последвалото създаване на международен стандарт през 1992 г. - ISO 2108. Международен стандарт. Информация и документация: Международна стандартна номерация на книгите с цел координация и стандартизация на използваните идентифициращи номера (ISBN). Международната асоциация на издателите излиза с призив за масово въвеждане на бар (щрайх) кодове за ISBN с цел улесняването на въвеждането на информацията за по-нататъшна компютърна обработка и ускоряване на информационния цикъл до “Books in Print” (BIP). По този начин ISBN се превръща в комплексно средство за комуникация, за хармонизиране и съвместяване на информационните процеси в международен мащаб. Приетите от Международната организация по стандартизация ISO, по-специално от техническия комитет ISO/TC 46 Documentation, стандарти през последните 5 години са задължителни и за България като член на ISO. Извършва се ускорена адаптация на БДС, като в голяма част от случаите те се заменят от ISO стандартите. Стандартите се съгласуват с международните в ТК16 към Националната Агенция по стандартизация. По този начин ще се изгради модерна завършена система от стандарти, отговарящи на международните за библиографско описание, както и полиграфическото изпълнение, графичното оформяне и дизайна на много от изданията на българския пазар. Последните съгласувани и въведени препоръчителни стандарти са от октомври 2002 година, когато голяма част от използваните в България стандарти (БДС) бяха преведени към Европейските стандарти.
Няма подобни статии